В миналото всеки български празник или значимо събитие е съпровождано с богата обредност. Някои от традициите са се запазили и до днес в чистия си вид, други са леко изменени, а трети са заличени от модерния начин на живот.
Сватбата в българската традиционност е един от празниците обвързани с много специфични обреди по годежа, подготовката за сватбата, самата венчавка и времето след нея.

В цяла България подготовката и празнуването на сватбата протича по сходен начин, но се повлиява и от обредността на дадения регион.

За това и сватбите обреди са строго подчинени на уважението към родителите, "чистотата" на младоженците и запазването и продължението на рода.

Родителите са тези, които уреждат годежа.

При момчетата майката има водеща роля в избирането на подходяща жена. Момичетата трябва да се подчинят на избора на родителите си. Някои момичета приставали против волята на родителите си, си създавали лошо име.

Подобни сватби се правели на бързо, без показност и без цялата обредност характерна за венчавките по онова време.

За момковите майки било важно момичето да е от добро семейство, да е работна, да се знае с добро име в града. За да са сигурни в качествата на избраницата майките пращали свои близки жени в дома на момичето. Под измислен предлог те оглеждали дома. За копривщенките чистотата на дома е отражение на качествата на домакинята, нейната способност да се грижи за Българската сватбасемейство, дори и за нейната душевна чистота.

Случвало се „пратеничките“ да изпуснат кълбо прежда под леглото, за да могат взимайки го да проверят дали и там е почистено добре.

Щом момковата майка се убеди в правотата на избора си се подготвят годежари, които да поискат момичето от родителите й.
Те отиват по тъмно, за да не ги види никой, ако ги върнат. Това е характерен момент от българската сватба в миналото.

Самото искане на момата не се отличава много като обредност.
Когато родителите се разберат викат момата, за да й кажат за какво са им дошли гостите и да я попитат дали е съгласна да се омъжи.
Момичето обикновено отговаря ”каквато е волята на мама и тато”.
Това показва силната привързаност и уважение към родителите.

След като решението за сватба е взето се определя дата за официален годеж. Тя, а и датата на сватбата се съобразява, както с деня от седмицата така и с фазата на луната – тя не трябва да е преди новолуние, за да не е на „разпад” подетото начинание.

Вярванията на хората били пряко свързани с природата, обредите са се определяли както от спецификата на местния бит, така и от природните характеристики на района.

Много от мъжете пътували, за да търгуват и да изхранват семействата си. Цялата отговорност по грижите за семейството и домакинството падали на плещите на жената. За това било важно тя да е работна, силна духом, предана майка и съпруга.

Често се случвало майка да хареса булка за сина си, когато той е на път далече от дома си . За да не „изпуснат” момата старите хора правели годежа без момчето – на негово място били потурите или ризата му, с които намятали момичето. След стъпването на булката в новата къща тя говее – не продумва дума докато свекървата, свекъра и новото й семейство не й дадат прошка. Това може да стане веднага, но, ако са решили да я изпитат може да продължи и с дни.
Така невестата показва уважение и покорство, приема официално да стане част от новото семейство.

Тържествата по сватбата и годежа траели по 3-4 дни като за всеки от тях се изпълняват конкретни ритуали.

В един ден се пресява обредно брашно, специални питки и кравайчета, в друг се канят гостите, сплита се косата на булката, изнася се чеиза, разменят се дарове.

Всички обичаи спазват строг ред и смислово олицетворяват отделянето на момичето от дома, от майка и баща и влизането й в новия дом.
Всичко това става показно и носи много символика.
Чеиза и даровете се подреждат в каруца, Българската сватбатака че да се виждат от далече;
придвижването по пътя от едната къща към другата винаги става по линията на осморка – не трябва да има връщане по един и същи път, за да не е на „повтория”, в китките задължително трябва да има червен карамфил – символ на любовта и мъжкото начало и здравец символ на дълголетие и здраве;
пред младото семейство се хвърля ечемик и дребни монети за здраве и берекет, а децата докато ги събират се търкалят, за да се „търкалят” и много деца в новото семейство.
Това е една малка част от разнообразието на обичаи и вярвания съпътстващи годежа и сватбата в миналото.
Част от тях са запазени и днес макар в модерното ни време и разбирания повечето от старите традиции да са променени или заличени.

Българската сватба Докосвайки се до изконните български традиции превръщате своя празничен ден в уникално и незабравимо събитие, различно и запомнящо се. Усещането да се омъжиш в народна носия, да се простиш с майка и баща на фона на „Ела се вие превива“, да преминеш по калдъръмените улици на град скътал под стрехите топлината на българското огнище, да се вречеш на място където са се вричали във вярност към България едни от най-смелите й синове – това усещане не може да се опише, то трябва да се изживее.